автор: lff

В прозореца я виждах да си идва,
размахала ръката като метроном -
забързана (че времето не мигва) -
деня да задържи във своя вълнолом.

Вратата зейва се за кратко,
а мама носи мрежичка в ръце
със мляко, хляб и бирата на татко
и чувам блъсък на едно сърце.

Навънка мътно е - денят утихва,
а слънцето е блеснало във малкия ни свят,
изгряло с нейната усмивка
и топлата ръка по потния ми врат.

И тази вечер ще е като другите
с препържен лук, пране и „Студио хикс”,
кутията със сандвичите за съпруга й,
тетрадката със „Браво!” на сина й напорист.

А тези мрежички ги няма вече,
преся ни времето през сплитъка им изхабен.
С торба рекламна се завръщам отдалече...
със мляко, хляб и бирата за мен.

Вратата зейва пак за кратко
и тъмно е във този късен час.
Пред мене дъщеря ми грейва: „Татко!”
и слънцето отново е при нас.

От свойта стая мама непосилно
пристъпя с проходилката едва
и мисля си: кое дете да милвам?
По кестенявата или по бялата глава?