Тази далечна страна - Занзибар – никак не ми е позната.
Но ми звучи красиво. Ето например, спомням си фразата “занзибарско семе”, използвана от Карел Чапек. На него явно също му е харесал Занзибар. А и на мен още повече, по тази причина. Но, не знам нищо за Занзибар. Камо ли за занзибарския език. Никой нищо не знае за занзибарския език. Затова и хората се смеят, като се спомене за него.
Е, занзибарският език вече взе да увяхва. Заместиха го други – санскритски, суахили.... западни заемки някакви.
А колко хубаво беше да вярваме, че някъде там има страна Занзибар! Нещо като рай. Нямаща нищо общо с нашия свят! Нито с цивилизацията ни...
Ето какво прочетох в Wikipedia за Занзибар:
“Занзибар е островна група в западната част на Индийския океан, част от територията на Танзания. Включва 2 големи острова - Занзибар (Унгуджа) и Пемба.
Архипелагът е бил португалска, после британска колония до 1963, когато получава независимост.
През 1964 Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна и като Танганайка) се сливат в Обединена република Танзания. Названието на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави.”
Тъжно е да разбереш, че вече няма страна Занзибар. Каква ли е ползата от Wikipedia? Аз си искам Занзибар!