автор: mattea

И нужно ми е твоето одобрение,
тъй както се нуждае слънцето
от слънчоледа сред поляните,
от каменни светилища, друди.
И вятърът от свещите запалени,
които да изгася непрестанно.
И нека да усещам всеки ден
незримо, виртуално и странично
харесването като благослов.
И да си вярвам...
Обратното ще значи да приема
сърцето си единствено за право...
Сърцето ми по тежест срещу всички,
Разпънато - самотен говорител...