автор: ariel_b

Отдавна не броя минутите
до всяко вдишване.
Усмихнато и непринудено
люлея вятъра. И пиша.

Луната ми напомня някого.
Тежи ми нещо казано.
Изслушай ме. Ще бъда кратка.
Не искам да те мразя.

Не си опустошил душата ми.
Боли ме само кожата.
Навярно не е ничия вината.
Въпрос на можене.

И все пак си е доста глупаво
от себе си да бягаш.
Така съвсем ще се изгубиш.
Но… да не ти дотягам.