Забравих те.
Залостих и вратата.
А ти ми хвърляш
камъче в прозореца.
Не знам какво ме чака
по-нататък.
Но книгата
отдавна е затворена.
Измислях тази обич
много пъти.
По най-различни начини
я писах.
И тайно се прокрадвах
във ума ти.
Но бях поредната ти
кратка мисъл.
Сега съм друга –
странно непозната.
Изхвърлих всичките си
стари рокли.
И вече знам
какво е по-нататък.
А ти си сам
във вечната си роля.