автор: marc

Дали ще те намеря някой ден,
тъй както по задачите си тичам?
И мигайки, пелтечейки смутен
ще кажа: "Ето м-моето момиче!"

Дали ще те позная във мига,
когато срещу себе си те видя?
Дали ще разтопиш край мен снега
/под който скрил съм старите обиди

натрупани от другата жена,
която беше тука преди тебе/
и кротко ще пророниш: "Ей ме на!
Аз трябвам ти. И ти си ми потребен!"

Дали към тебе, ако ти си Тя,
ме води Господ всеки ден по малко?
Ако е тъй, кажи какви цветя
любими са ти, че ще бъде жалко

след толкоз чакане пред тебе да застана
дори без стръкче цвете във ръка!
А може би и ти лекуваш рана,
и ти навярно чувстваш се така?

Боиш се - може пак да се опариш!
Ти вече газила си в тая кал...
И все пак бързай! Да не би да ме завариш
от взиране отдавна ослепял.