/ За онези,които са били над Бездната /
Смрачава се.Един след друг,прозорците угасват.
Умират сякаш.А вътре в мен е празнота.
Безплътен тласък някъде ме връща -
ей там,в наслагвана с безброй години самота.
Един след друг...От спомен в спомен.
Не виждам края на последния вагон.
Един живот.Застанал на ръба.Прогонен.
И търсещ.Все още светещо прозорче...За подслон.