автор: sradev

- Викала си ме?
- А ти ли си човека?
- Хората са раэлични, коя си ти?
- Аэ съм "Човеку Ела", а ти кой си?
- Аэ съм "Идващ към иэвора".
- Откъде идваш?
- ОтстРАна. Идвам, когато ме повикат.
- Значи теб съм повикала, но какъв извор има тук?
- Извора е в теб. Затлачен е. Изчисти го.
- Не го виждам.
- Махни обидите, всяка обида оставя вълмо върху извора.
- Ето ги обидите, а какво е това?
- Това е опашка на вампирка. Хлъзгава е и не можеш да я хванеш.
- Как да я махна?
- Покажи я на слънцето.
- Ще я изгори ли?
- Не, ще я изпари.
- И тогава ще се отвори ли извора?
- Не още, ще се покаже Камъка.
- Слаба съм, няма да мога да го поместя.
- Камъка е страх. Уплашиш ли се от него и той пораства. Но ако не се боиш от него, той може да се уплаши и да избяга.
- Как така камък ще бяга?
- Негова си работа. Когато станеш камък, ще разбереш. Но на теб ще ти е достатъчно да е прозрачен.