Когато небето гореше,
от топлите облаци дъжд,
огън на капки валеше…
Но това се случи веднъж…
Когато студено ми беше
и нямах и клечка кибрит,
огън на капки валеше
и шепнеше пламенен стих…
Когато снегът завалеше,
студено ми ставаше вън,
но Огънят винаги бдеше
над жаравата в топлия сън…
Сънувах, че Огън валеше –
водопади от пламенен дъжд…
И толкова топло ми беше…
Но това се случи веднъж…
Аделина Григорова - adito