Когато имам нужда да се върна
и да литна върху детски спомен,
тогава аз ще идвам да прегърна,
образът Ви в паметта заровен…
Когато търся топлата утеха
на дните ми, от слънце построени,
ще виждам Вашата усмивка лека
и нещо ще се съживи у мене…
Тогава аз ще търся тихо
всеки спомен от сълза
и всяка пареща молитва
в слънце ще пресътворя…
Тогава ще Ви срещна с песен –
за Учителите ми приветстващ звън
и ще отекне той болезнен,
щом видя, че било е сън…
На Учителите ми!!! С всичката обич, способна да извира от едно ученическо сърчице!!!