автор: rimopras

Обичам виното, жените
и грохотът
от бяг в скалите
на дивите козли,
и нека да добавя - още гроздето
на виолетовите залезни очи,
под техните зелени похлупаци
се притомява остарялата душа
и си припомня позабравените знаци
за обетованата и забравена
при детството земя.
Обичам тези мигове свещени,
на спомени, на истинско приятелство,
тогава спира своето вретено
земята
и в най-топлите обятия
умира самотата
на душата.