В това изгубено, прошарено селце
от къщите процежда се една забрава.
Какво остава на човешкото лице
освен стадата сиви да посъзерцава?
В това усмихнато от слънцето селце
покойниците дълги вечери се жалят.
Какво остава на човешките ръце -
да насекат, да издоят и да погалят.
В това закътано под месеца селце
звездите лесно, с половин замах се свалят.
Какво остава на човешкото сърце
освен свещица в черквата си да запали?
В това добро селце ти мен не утеши.
Щурците пеят вън, несмогващи да дишат.
Какво остава на самотните души?
Една елегия любовна да напишат.