автор: katbalu

Морето се приготвя да заспива,
от сол и смях е вече уморено,
от него взеха, пиха до насита,
сега е тихо, шепнещо зелено...

Вълните- изумрудени клавиши,
акордите си нежно ще проронват
и с пяна ще рисуват по скалите,
легенди древни тихо ще напомнят.

И мрака ще прегърне синевата.
Последен гларус, шепот на криле...
Луната царствена и златна
ще стъпи на заспалото море.

Ще се излегне жълта, романтична
на морският копринен балдахин
и арфата и тиха и лирична,
ще ромоли сребристия си химн...

Тогава мидите сърцата си отварят...