автор: nadya

Особено ми е днес,
леко и ефирно се нося
над смълчаната вода.

Не задавам въпроси
и търнливи отговори не търся.

Намятам с копривени ризи
остарелите спомени,
а ти ме вдигаш на високо.

Не пускай ръката ми,
страхувам се от стълбите,
които свършват
в началото на съня ми.