автор: algor

Горяха тънки свещи
край реката-огледало.
Жените в черно
и децата в бяло.
Червените месали
на зелената трева.
Насън или наяве
видял съм
някога
това?

Учителката с грамофона...
Учителят с велосипеда...
И аз съм там:
в ливадата козлето гоня,
а слънцето ме гледа.

Пристига джип. Жените
кълнат и вият на умряло.
Заплакват - в спомена -
върбите
над реката-огледало.

Сега - фрагменти само
в моята подпалена глава.
Насън или наяве
видял съм някога
това?