автор: AGRESIVE

Поставих си стена – поставих тръни
и плетове от живи дървеса.
Разпръснах се като глухарче и замлъкнах
преди да кажа нещо на света.
А вътре в мен, където някой сънен
прошепва тихи думи – аз крещя.
Преливам като дъжд и се препъвам
в богатата си облачна душа.
Нали съм там? И малко тих гласът ми,
зад моите стени покълва сам.
Ще стане силен глас,
а след това ще съмне,
дори зад моята измислена стена.