Орфей снощи,като луд е крещял
надвиквал прибоя и песни му пял.
Извикал гръмовно със плътен глас
Любовта е единствено надежда за вас!
Денят е прекрасен и гледа от вън,
денят е прекрасен - той не е сън.
Морето се чува как тихо шуми,
викът на Орфея някъде спи.
На аз ще поспоря във ранния час,
с мъжа, със Орфея, със всеки от вас!
Надежда не е единствето любовта!
Тя е всичко красиво на света,
тя е милувката нежна във късния час,
тя е страстна целувка, за някои от нас,
тя е метежът,който обръща посоката грешна,
тя е покоя в прегръдка гореща.
Тя е дори,поглед един, който ни спира,
който на сърцето пътя открива.
Тя е всичко, което в забрава изпиваме
на един дъх и с наслада голяма.
Тя е спомена, който ни дращи и ранява,
тя е една болка голяма, непреживяна,
тя е всичко, за което
дори на смърт е решено сърцето!