Провокирано от "В двора на гимназията"
Настръхнах от студ
при четирдесет градуса жега!
Сълзите изтрих
и с други очи те погледнах!
А тези деца,
които се гонят наоколо,
дали пак при нас
ще се връщат понякога?
Те знаят езици,
знаят и как да се борят,
ний пишем щестици,
а те ни поглеждат отгоре!
И ми казва синът:
"Ти не знаеш какво е навън!
Жив ще те изядат,
ако ти си в очите им трън!
Трябва да ти платят!
Нали за това ми хортуваше!”
А ний мислим за тях,
затова за сега си кротуваме...
И сме древни, макар
да си мислим, че млади сме още,
но сме длъжни, за тях,
да преглътнем сълзите си нощем!
И сме мъдри, или
пак се учим от собствени грешки,
А така ни боли
за съдбите и дните човешки...
И с надежда за тях
пак се борим и пак оцеляваме,
и дори да е грях,
светло бъдеще им обещаваме...