Когато ясно знаците говорят,
отново някой бог шега си прави.
В железни крепости да ни затворят,
магия черна даже да ни сторят,
еднакво чувство в мен и в теб се "дави".
Когато луди знаците изскачат,
случайно уж, а непреодолимо,
и нервни тъмничарите да крачат,
и зимни гарвани над нас да грачат,
нестихващ огън между мен и тебе има.
И ако се материализират
копнежите и сънищата наши,
телата ни се наелектризират,
приятелството - метаморфозира,
нима могло би нещо да ни плаши?
Когато фактите говорят нощем
(спят боговете, а Амур се смее,
бял гълъб гълъбицата си пощи),
възкръсват в мрака мъртвите ни пощи
и Зевс да противоречи не смее.