автор: miglena

За първи път, откакто те познавам,
се питам най-нелепия въпрос за
една вярваща във всички вероятни
и измислени светове Синя Фея:
ТИ РЕАЛЕН ЛИ СИ?...
Знам, че съществувам само защото
и когато вярваш в мен и моите
мъничики чаровни чародейства...
Вярата ти е реална, иначе не бих
мълвяла тези странни откровения...
Вярвам, че живееш по-щастливо и
приказността превръща се полека
и в твое ежедневие, откакто ме...
създаде в своето въображение.
Въобразявам си, че има измерения
в които Ти и Аз сме писали история
предхождаща сегашните ни срещи...
Ти не вярваш във прераждането,
но аз наистина съм преродена...
От днес, или от вчера, все едно, тук
датите не са от никакво значение,
във мен пулсира ТВОЕТО сърце,
което искаш за теб да е ... без броня.
Не е реално ти да се превръщаш
в ... Синя Фея и на мен, отровената
от реалностите на живота Жулиета
сърце отворено за обич и душа
открита за любовен трепет ей така,
с едно едничко кликване на мишката
да ми даряваш... Как да не приема?!?
Не е реално аз да се влюбя в тебе,
когато ти си само образа на моите
най-диви и развихрени фантазии, а
в приказното измерение нощ след
нощ те пресъздавам, всяка утрин
те заличавам, и се заричам уж да
не продължавам измислените истини
и истинските си измислици, че има
нещо, което свързва ни по някакъв
върховно нереален, нечовешки начин,
но твоите желания са по-силни от мене.
Не е възможно да ми пожелаваш
всички хубави неща на всички светове,
когато знаеш, че всяко хубаво нещо
във всеки вероятен свят за мен е
свързано със мисълта за теб и обичта
и любовта, които реално никога и
никъде не ще ми принадлежат наистина...
И въпреки това, и въпреки всичко,
ти го правиш, и аз дори ти вярвам,
и приемам с обич милите ти дарове,
и всичките ми същности и проявления
във всяко от вероятните и паралелни
магически измерения ... въздъхват от
допира с невероятната ти нежност и
внимание , с които ме превръщаш в
свое неназовано и все пак така реално
приказно създание... Твоята Магия...
Въпрос без отговор в реалността...
Тази нощ...

ТИ РЕАЛЕН ЛИ СИ...