автор: yova

Сред многото забързани влакове
само един закъсня, най-очакваният,
а бяха тревите все още пролетни
и ранни кокичета с утрото спореха.
Тежки стъпки отгоре преминаха,
камбанките звъннаха като спомен
и зачакаха луковиците да се повторят.
Засънуваха скрити дълбоко в земята
кехлибарената позлата на полята,
тежки ръкойки отгоре им падаха,
а после догоряха в унес стърнищата.
Фурните до златисто опекоха хляба
и се пропука от сладост коричката.
В пищната есенна позлата на гарата
спря се влакът забравен и вече нечакан
и сред пожълтелите върхове на тревите
закъсняло щурче го посрещна самотно,
след песента му звъннаха релсите
и снежни светулки изравниха следите.