автор: dara33

Изпадаше в състояние на"оргазми" на душата си. Така ги самоопределяше.

Телата (нощ пета)

Когато идваше утро, тя се събуждаше с усещане, че е била в страната на сънищата. Приличаше на момиченце, с огромните си и учудени очи, които погалени от слънчевите лъчи се разтваряха, като листа, погалени от топлите му лъчи. Посрещаше деня с усмивка. Радваше се, че е посетила и докоснала онези дебри на любовта, от които ти се иска да не излизаш. После денят я завърташе в работа и срещи, хора, хора, и множество Прекосяваше улицата, сбрала в косите си здрача на падащата нощ и се прибираше у дома. Потъваше в мекотата на любимото си кресло и мечтаеше. Да, винаги си подаряваше това, особено след уморителни и изтощителни дни. И музика на Чайковски разпорваше въздуха, напояваше го с нежност и тръпка. Обичаше ласката на музиката, галеща душата й. После обикновените домашни задължения временно я откъсваха от състоянието на мечтателност и душевен оргазъм. И това преживяваше. Чуеше ли класика
Изпадаше в състояние на"оргазми" на душата си. Така ги самоопределяше. С усмивка. Прибираше дългите си коси на кок и след приключване на домакинската работа правеше едно нещо, което обича да прави особено много. Сядаше, пишеше и очакваше. Чакаше чудото, още от мъничка все го чакаше, а то я подминаваше. Но тя не губеше надеждата, че рано или късно ще я споходи. Откакто го срещна, нещо в нейният свят се промени. Нещо съществено, но невидимо за околните. Тя знаеше това. Усещаше го с тялото и душата си, с разума и сърцето си. Притегателната сила на този мъж я правеше слаба и силна едновременно. Слаба, защото се усещаше емоционално зависима от него. Силна, защото го обичаше. "В крайна сметка никой не е съвършен" си казваше тя, после след идването на по-късен час се поглеждаше в огледалото, и потръпваше при мисълта, че той може да дойде. Виждаше лицето си. Очите си. Отдавна не беше момичето от преди. Но очите и- сякаш в тях имаше нещо от преди. Мислено се усмихваше на себе си. И отиваше на креслото. Когато го чу, сърцето и заби учестено. Чувстваше се като ученичка на изпит.
"Господи, ако сега е дошъл, за да ми каже, че е за последен път!"
Приемаше видимо изражение на спокойствие, а душата и се блъскаше от хиляди въпроси на несигурност и приличаше на пеперуда в мрежа. Невидама дори за него, но си го знаеше...
И този път донесе цвете. Една роза. Особена роза. Бяла, с червено по краищата.
-Заприлича ми на теб.
Подаде розата и я целуна дълбоко, че чак краката и се подкосиха.
-На мен? учуди се тя.
-Виж листата и, бели с розово по краищата. Бяла си, а когато те възбудя порозовяваш като нея...
Тя се смути. Замълча. Прекосиха антрето, но преди да влезнат в стаята той я прегърна и обърна права до стената.
-Но?
-Никакво но и запуши устата и с целувка.
Розата падна отстрани. Тя се остави на горещите му целувки. Той повдигна домашната и роба. Загали венериния хълм, а езикът му опипваше всяка гънка от устните и. Замаяна от страстта му, тя дори не се съпротивляваше. Обви се около него. Като змия на дърво, той здраво я държеше в ръцете си. Едвам, едвам разкопча панталона си, за да усети влажната и топлина. Просто се побъркваше по цял ден, мислейки за вкусът на кожата и, за извивките, които го влудяваха.
За аромата на кожата и. За готовността, с която му отговаряше, сякаш никога досега не беше любена.
"Жена"-мойта пеперуда. Така си мислеше той. И обичаше цялата кожа, плът, пот, коси, очи, устни, шия, и мекото местенце, което го караше да изригва в нея като вулкан. Любеше я силно и настойчиво. Там в коридора. В тъмнто. Тя изстена от удоволствието което почувства. Той също. Експлозията дойде и се разля по двете тела. После тя свали бедрата си. Стъпи на земята и трепереща го целуна по очите.
-Мисля, че се влюбвам в теб.
Чу се да казва той.
-Недей, аз съм пита вода.
-Ти си мойта жива вода.
После я целуна по нослето игриво и отидаха да се оправят за да вечерят, огряни от любопитната луна, която надничаше, но тази нощ нищо не видя.




б.а.следва Телата /нощ шеста/