Каква велика нощна серенада!...
Щурците са в кръвта ми, може би...
Животът ми – поспретнат и пригладен,
поне слуха ми скромен не уби...
Понякога едно щурче взривява
душата ми... А щом са във синхрон,
се питам – колко сила или слава
им трябват, за да минат Рубикон?...
Тече реката нощна на Живота...
Ще я преминем – с брод или без брод...
Щурчетата са земната ни квота,
два метра пръст е земният имот...
Да ни напомнят колко ни остава –
затуй са осъзнатите лета...
Щурците пак отсяват лунна плява
и всяка непрогледна суета...
Ванилин Гавраилов