по ръба на небето
свличам сълзите си
има те...
в скута на тишината
като търкулната ябълка
мисълта ми заспива -
има те....
измислено свечеряване
свири тихо на сакс
с изумрудени пръсти -
има те...
толкова лесно
ти разказвам съня си...
има те...
последен щрих.....
отдръпвам четката от платното -
нарисувах те...
а ме няма...