автор: rimopras

О, мои дракони, с езици сини,
от митовете умъртвени,
почакайте, аз утре ще замина
за долината тайна, дето стене
тъгата по живота ни преминал.

Но, вие, мои дракони, с червени
красивоизумрудени очи,
в нощта се събудете и за мене
изпепелете тъмните гори -
да се стопи сърцето ми студено!

И нека се завърна в моя ден:
олекнал, пак с крила, със скрит
зад зъбите език-стрела -
зелено-син и страховит!
Най-често ВИнеНО червен.