автор: kiart

От бъдещето идваш.
Аз те помня:
забравяна,
намирана...
И странна.
Плод на една нестихваща инсомния,
от сънищата ми потекла манна.

Колкото близка,
още по-далечна си.
От плът и кръв си,
а си ми душа.
И само миг те има,
а си вечна.
Днес истина си,
утре си лъжа.

И явно,
че смъртта не е раздяла,
а кръстопът сред тайнството на мрака.
Добрите смърти вдигат знаме бяло -
бележат пътищата с твои знаци.

През колко ли епохи древни с тебе
от бог и дявол сме били помазвани!
И още гоним се -
един от друг обсебени,
от спомени един за друг -
изпразнени.