автор: pavli

И колко пъти коленичила

вълшебна думичка повтарях.

Изгубена в мечти и ничия –

Сезам не се отваря...


Смених сезоните и ето –

засякох твоите мълчания...

Намерих си вълшебството,

смалих огромни разстояния...


Шептящи, пръстите към мене

запърхаха. С възторг неописуем!

И нароените цветя в душата

затрепкаха и заблестяха...