автор: rimopras

Небе, от огън изтъкано
ще ни покрие тази нощ с река
от седем хиляди звезди.
Сърцето ми - с угасващ пламък
и отмаляваща ръка
в краката ти ще се стопи.

И нищо, че ще бъде лято
и ще прелитат хиляди звезди,
шест хиляди осемдесет и шестата,
която може би е нашата,
самотна и без вик ще изгори,
с предчувствие за есен.