автор: Oper

автори: roza1 и Oper

Съвсем случайно във една тъма
две сенки сякаш се родиха -
срещнаха се Призракa и Пепелта,
от нищото дойдоха, поздравиха.

Пепелта
Бродещият Призрак на нощта
открил е нечия тъга.
Но ти кажи му своята молба,
с усмивка нежна и добра,
а той щом вкуси сладостта
ще върне мигом радостта!!

Призракa
Бродещият Призрак на нощта
носи неспокойна душа
и иска да вярва в това,
за което живее сама.

А толкова й липсва света...
Призрака е самата душа!

Пепелта
Зная лек за спокойствие!
Приятелска дума, нежна ръка,
мила и нежна жена във нощта!
Търси я! И мисля, дано не греша!
Призрака ще бъде спокойна душа!

Призракa
Спокойна душа за нощта
търси я мойта душа,
но има ли тя красота,
трудно Призрака вижда в нощта...

Пепелта
Жената ли!? Боже!
Та тя ще блести,
съня ще тревожи.
И Призрака буден
ще види я в миг!
Не вярваш ли!?
Вярвай!
Ще бъдеш ти друг!

Призракa
И незрящ Призрака върва във нея,
дори уморен продължава да броди
и стигнал трърде далече - до кея,
ще продължи обратно да ходи...

Пепелта
Имаш ли вяра, недей да тъжиш!
Щом с нея и нощем и денем вървиш,
в посоката правилна, по вярния път
ще срещнаш жената от кръв и от плът!

Призракa
Имам и вяра, вървя ли вървя,
денем се влача, а нощем летя,
но за посоката вярна само мълча,
а на верния път - просто стоя!

Пепелта
Попитай Призрака - твойта душа!
Той дава денем криле на сърцето,
той посоката вярна избрал е за теб,
ти трябва само да тръгнеш!
А не - да спреш!

Призракa
Призрака пита свойта душа:
"Защо съм в таз мъка голяма?"
Душата сломена му казва така:
"Защото има в сърцето ти рана!"

Пепелта
Познавам тази болка,
но не зная аз за нея лек.
Лечител може да ти бъде
един единствен човек.

Но можем да си поговорим.
И ако лека не намерим,
поне мига ще споделим.

...

Искрено жива и светеща в мрака
стоеше жена и личеше, че чака
не цел устремено, към която върви,
а нежно рамо пътя да крепи.

И всеки пътуващ поглеждаше тя
дълбоко в недрата на всяка душа.
И търсейки себе си, светеща в мрака,
тя своето нежно рамо дочака...

9 Юни 2004