автор: Nadya

Добър ден, г-н Никой!

Малката парцалена кукла вече си има очи,
все още мътни и леко недовиждащи,
но е изчистено наивното в погледа.

Таванът на сърцето й е още прашен
и ясно личат отпечатъците на твоите стъпки,
безразборно полепнали по стените,
а тапетите са леко провиснали по краищата.

Вчера си купи лепило и нови бои,
най-много й харесва зелената,
но за сега предпочита нюансите на сивото,
ще подлепи остатъците от името си,
после бавно ще подбере нюанса,
зад който ще може да се скрие.

Отдавна мечтае да е невидима,
точно тогава ще се избистрят очите
и ще може да вижда във тъмното,
как се опитваш да я подхлъзнеш във ляво
и как вятърът се крие под ризата ти.

След това ще напълни балоните
с всички ония усещания, които я карат
да се чувства щастлива...
и ще ги пусне на свобода навън от себе си,
ще се преоблече в нови дрехи

и няма да разпознеш куклата,
в сивото сенките се сливат .