автор: ma_gi

В сърцето ми си редом до Исус-
в най-вътрешното кътче на душата.
Преди да дойде Рождество,светът бе пуст,
преди да дойдеш ти-пустиня бе земята ни.
"Да сееш семе във пустиня е мираж!",
но на миражите опълчваше се смело
и в мрачен век,пречупени крила,
лекуваше с великото си дело.
Растеше вяра в робските души,
копнеж по свята свобода и правда,
неутешимите успя да утешиш
и да им върнеш туй,което им откраднаха...
А после тръгна сам към своята Голгота.
Нарамил кръста си и лъвската си смелост,
вървя три дни.Бе толкова самотен!
Не ти остана ни един приятел верен
да яхне коня и веригите да счупи,
та да не тегне сянка на бесило черно
и срам над българското "утре".
Ех, ни един,уви,не се намери!

И днес живеят в нас преклОнени главици-
годеем се със теб,а те ковем на кръста
с делата си греховни.А дребните душици,
бесилки стягат.За възкръснали!