автор: pord

Вече колко години пътувам
по железния път на живота.
През надежди, възторзи, преструвки.
Чак накрая открих колелото.

Нека друг се хвали с победи
и че знае що е направа.
Аз не бързам.
Стоя последен.
За да търся зрънца сред плявата.

Затова не вярвам в магии,
хороскопи, гадатели, врачки,
зад които страхлив се крие
преуспелият
неудачник.

Няма мярка за всички случаи,
няма двоен аршин
за нищо.
Който чувства - той ще сполучи,
без да чака облага свише.

Колелото и миг не спира.
Но дали се върти мърцина
или води напред,
разбира
оня, който му е главина.