автор: pc_indi

Две чаши, музика и свещи.
И ние с тебе- с празните очи.
Поканили сме Старата на среща
и всеки в своя тишина мълчи.
Уж рано е, а филмът вече свърши
и тъмен е небесният екран.
" Бе хубав филм!- отрони Тя -
И тъжен... От трима ни блестящо изигран! "
" По- хубава си сякаш от преди! " -
ти каза и смутено се усмихна.
" По- мъдър и добър си станал ти..." -
отвърнах. И отново стана тихо.
И само педя въздух ни дели,
а неми са различните вселени.
Тя каза : " Ще вървя! Но си постойте вие...
Защото късно е, а аз съм уморена.
Пък моят дом от вас е тъй далече...
А бях на службата си до последно...
За друго нямам сили вече,
но децата ви поне ще гледам..."
И тръгна си. А ние с теб мълчим.
И сякаш нямало я е на тази среща.
Не помня... Плакахме ли с теб на този филм?...
Две празни чаши,тишина и догорели свещи.