автор: ida

Целувка. И морякът заминава.
Уверено по мостика се качва.
И корабът, със който ще отплава,
победоносно свирва в здрача.

Безкрайно го привличат ветровете,
морето го притегля и обсебва...
Остава във властта на боговете,
стихиите съдбовно го преследват...

Морето е прегръщало моряка
през нощите студени или звездни.
На пристана една жена го чака,
на него – свобода му е потребна!

Любов моряшка – песен неизпята!
Моряшката жена – една светица!
Морякът, незабравил що е стряха,
завръща се при свойта гълъбица!