Казани с лудо биле пълни -
за мен си ги приготвил.
Край тях, като магьосник,
обикаляш нервно,
и жадно ме поглеждаш.
Заклинаш ме.
Със думи ме примамваш
към неизследваните пещери -
сложните душевни лабиринти,
които и самичък не познаваш.
Очите ти ми мятат кротки мълнии,
ако се вгледаш, ще ме разтопиш...
От пръстите ти капе топла лава,
докоснеш ли ме, ще ме изгориш.
И в танц вещерски,
с дявола съюзник ,
в казана призоваваш тъмни страсти...
Прекръствам се...и още...още.
Прошепвам "Анатема",
мисля "Продължи"...