автор: phifo

В средата на лятото бурени клюмат жадно главите.
Поветица вие спирала и времето пъпли по нея.
Лениви цикади потракват на шевните си машини -
закърпват горещата нива, със синори я пришиват.

А слънцето сводничи, съвсем ги разголи жените -
потта им по пладне е с дъх на босилек и дъвка.
Те знаят - мъжете далече косят хоризонта от изгрев,
а тук в този ад дори и светец няма да мине.

И копчета хлъзгат към голата плът на душите си.
Смехът им се скрива в тревите. Но някак замислени вече
си спомнят за другото време и други небрани полета,
когато крещяха с любимия и мачкаха дивата мента.

В очите им още люти и се крие най-грешния блясък,
но вече го скриват във сенки по-тайни и от голотата.
И пак се усмихват, и едри слънца закопчават.
Затварят и жегата в себе си. Почивка... Ще стават.