автор: dara33

По дяволите! Много го обичах.
И повече от себе си дори.
Животът си измервах в мигове
сияех, като мъничко дете.

На всяка ласка, хвърлена като троха
отвръщах с пир достоен за Олимп.
Когато нещо много ме болеше,
си ближех раните като ранено псе.

Откривах го в свойто мироздание
и вярвах безрезервно от сърце.
Пишеше по страниците на душата
с груб писец раздиращ белотата им.

Сега е някъде на север. На далече.
Разбрах, че любовта е само мит.
Измислен за заблуда на наивните,
наричани „глупци” във този свят.

Животът по пиратски ме измами.
Поднесе ми лъжи наместо чест.
А дулото му безпощадно е убиец.
Сее смърт, но винаги се ражда цвете.