автор: lirik

(безсънните 6: от 22 до 4)

Нощта е волна грива,
нощта е мека кръглост
след фазата "нащърбена луна".
С воала си приспивен,
с недоугаснал въглен,
тя киха като бременна сърна.

Обичаща тревожно,
тя ръси метеори
и кима на учудени мъгли.
Да плача - невъзможно
пред вдигнатите щори,
да се засмея - ще ме заболи.

Нощта Непенелопа -
любов Неодисея.
Седянка първа месец след смъртта.
На вратника похлопва
лирически орфеев
следаромат "откъснати цветя".

Нощта е леко бледа,
нощта е малко чужда.
В Тибет се срути някаква скала.
Нощта към мене гледа,
нощта е остра нужда,
по-остра от проплакано "ела".

И коренът й страшен
е меко одеало
за всеки странник, тръгнал от дома.
За всеки, чел Мулдашев,
за край и за начало,
за лабиринта, подкосил ума.

Нощта е Картагенска,
нощта извира в Троя
и знаците се бистрят в този час.
Нощта кристал е йенски,
блестящ в заупокойно
моление, облещено в анфас.