автор: ida

Не искам вече нищичко за себе си,
единствено от мен да те отделям,
да си встрани от слънцето...Обсебваш ме!
Пред моите очи са разцъфтели
Цветенца мънички, уханни, сини -
такива никога преди не съм ги виждал...

Припев:
Но колко време ще ми е потребно,
за да забравя мигове вълшебни,
колко време, да забравя теб...

Ти в мен стопяваше нещастието цяло,
единствено момиче на света,
незачеркнато във мислите изцяло...
Сърцето си със тебе аз споделях,
а ти живота ми поиска да обсебиш...
Повярвах в миг: не си се наживяло.

Припев:
Но колко време ще ми е потребно,
за да забравя мигове вълшебни,
колко време, да забравя теб...

Любовните огньове, хубавице,
до болка ми опърлиха крилата,
за миг дори не съм и съжалявал...
Мисли за мене, аз те поздравявам!
Никога преди не съм видял, познавал,
ни имал любовта така отблизо...

Припев:
Но колко време ще ми е потребно,
за да забравя мигове вълшебни,
колко време, да забравя теб...

Оригиналът:
http://www.paroles.net/chansons/13054.htm