| Този разговор ще остане завинаги недовършен.
Нито ти, нито аз истината някога ще признаем.
Ще затаим тайните си. Ще се връщаме към началото -
там беше най-щастливо и най-бяло.
Премълчаното ще се скита мълчаливо в душите ни.
Ще се блъска в стените. Ще търси изхода.
С болка ще наднича през очите във вечери тихи
и ще пита – докъде стигнахме.
Този разговор чака така отдавна -
започнат от нищото, отронван на части.
Простенван в изпуснати късни признания.
Изцеждан на глътки през замъгления от болка разум.
Стаен, затрупан с пепел в сърцата ни дреме,
въздиша в моменти на искреност.
Не вярва в обречености – чака времето си.
Грешното – да не ни повлече – в очите прелива...
Публикувано от BlackCat на 10.07.2007 @ 08:00:59
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Недовършен разговор" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Недовършен разговор от rajsun на 10.07.2007 @ 08:45:51 (Профил | Изпрати бележка) | "Много е важно това, за което говорим,
но още по-важно това, за което мълчим..."))) |
]
Re: Недовършен разговор от Jiva на 10.07.2007 @ 08:58:36 (Профил | Изпрати бележка) | когато приключи, всичко ще е...недоизказаностите чертаят крехката граница между аз и ние, изпепеляват, но и пазят по нещо от същността ни - грешна, но истинна... |
]
Re: Недовършен разговор от stir на 10.07.2007 @ 09:47:43 (Профил | Изпрати бележка) | Всичко е просто. Моментът е пропуснат. Другата страна на монетата е, моментът ще бъде при следващата ви среща. |
]
Re: Недовършен разговор от miglena на 10.07.2007 @ 10:16:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Най-съкровените неща като че все така остават - недоизказани, недосподелени, недосбъднати ... дори и когато им дойде времето за сбъдване, наши са, докато са в нас ... след това, вече ги предаваме нататък, други да ги мечтаят и /недо/сбъдват ... съвършено си предал едно така присъщо на копнежната ни същност настроение и стаена във всеки сладка болка ... |
]
Re: Недовършен разговор от Meiia на 10.07.2007 @ 13:17:24 (Профил | Изпрати бележка) | Не вярва в обречености – чака времето си.
-------------------------------------------------
В повечето случаи началата са бели)"започнат от нищото, отронван на части"). Но не винаги. Понякога, рядко, но се случва, пътуването, бавно и осъзнато да събира всички цветове отново в бялото по дългия и труден път на изстраданото срещане, но затова пък толкова истинско!
"Премълчаното ще се скита мълчаливо в душите ни."-
Сещам се за една мисъл на Джубран Халил Джубран:
"Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва."
Истинските разговори са такива...
А окончателната невъзможност да проведем някои от тях в живота си, е почти като смърт. Трябва да побързаме да сме откровени, ако не искаме някои от най-важните ни разговори да са предмет на предсмъртните ни изповеди, ако изобщо има-ме такива.
И още нещо, което ни е завещано от Човек с голяма душа и, което ми подсказа този ти стих "Стаен, затрупан с пепел в сърцата ни дреме"
"Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб." -Маркес
Грешното – да не ни повлече"..."Страхът от грешки е такава грешка!
Развълнувах се, замислих се и ето на, какво се получи:), дано имам някакво извинение:) |
Re: Недовършен разговор от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 11.07.2007 @ 19:29:31 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Трябва да побързаме да сме откровени...
____________________
Винаги в отношенията си с даден човек стигаме до един момент, в който осъзнаваме - колко сме закъснели да споделим откровенията си...
Благодаря за отзива, Мея! |
]
Re: Недовършен разговор от stihiqta на 11.07.2007 @ 20:46:45 (Профил | Изпрати бележка) | Бих си избрала един завършен разговор...ти си специалист по другите...разговори:)
Но стиховете докосват...
|
Re: Недовършен разговор от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.07.2007 @ 06:42:36 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | О, завършен разговор... Окончателността винаги ме е отчайвала. Дори не я свързвам с гробище - от там винаги избликват спомени, размисли, там разбираме колко неща не сме довършили навреме...
Окончателността на един разговор го убива, превръша го в музеен експонат: витрина 100023, експ.345656... Така или иначе - никога няма да го забравим - защо ни е разрушен и мъртъв?!?
Особено е усещането да докосваш една истинска Стихия - една грешна стъпка и те отнася в дън гори Тилилейски...
:-))) |
]
Re: Недовършен разговор от stihiqta на 14.07.2007 @ 00:07:24 (Профил | Изпрати бележка) | Коментарът ти не ме изненадва...едва ли пък и ще си отчаян ..аз разговорът ,който преди толкова ме вълнуваше го завърших...
а ,усещанията идват с истинските докосвания...така ,че пак си в безопасност:) |
]
Re: Недовършен разговор от estela41 (metafora@abv.bg) на 11.07.2007 @ 21:30:40 (Профил | Изпрати бележка) | Любовта като недовършен разговор :)))
Пише в една философска книга, че щастието се основава на вярата в тайнственото, чудатото, неразгадаемото. Сигурно защото разумът е безсилен тогава. А почне ли човек много да му мисли...чувствата се могат да бъдат оценени като ненужно разхищение на време, нерви и доверие...
Ама пустото, като все се стремим да бъдем искрени и да довършваме:))) |
Re: Недовършен разговор от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.07.2007 @ 06:52:06 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Ужасно си права: вгледаш ли се отблизо - магията се разваля. Явно е въпрос на израстване - да осъзнаеш безкрайността на вселената, и на нашата безкрайност, като част от нея. Трябва да има и подредени хора, които да движат нещата: хора, дето мислят логично и подредено, с формули, с дебит-кредит, вложено-получено.. - иначе хаосът ще ни помете. Но тези хора не би трябвало да са "тук". Тук сме стихийните, имагинерните, неустойчивите променливи, непредсказуемите, инакомислещите... Тук е царстото на магията и бъркотията. Представяш ли си това нещо довършено?! Убийствено би било... |
] | |