автор: biser4e

Точно седем сутринта.
Във понеделник
рутинното започва отначало.
На мен обаче хич не ми е делнично.
Празнувам, че мушкатото е бяло.
То си цъфти по свои си причини,
но пулсът му се ускорява като диша,
докато слуша следващата приказка.
Разказвам му, преди да я напиша.
Поливам го със светлите си мисли,
със вяра чудеса. И със поличби.
С романтика. С любовните ми стихове.
Със крехката ми сила да обичам.
Когато по вселенските маршрути
звездите се събират във съзвездия,
мушкатото ми грее от предчувствия.
А сутрин се събужда по- уверено.
И след като сега цъфти във бяло,
а аз разказвам как като по чудо
в Неделя съм сънувала начало,
във понеделник искам да празнувам.