автор: LATINKA-ZLATNA

Като жената си,
Родопа планина -
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни,
като халища.
Очите ми не могат да се наситят
на зеленото им сияние.
Душата ми не може да се наслади
на чановете ти с вълшебен звън.
И на ромона на ручеите ти бисерни,
които ми разказват легенди и предания
за смелите войводи.
В обятията ти се изпълвам с музика.
Опива ме аромата ти на смола,
на горски плодове и гъби.
И отмаляла целувам хладните ти ручеи.
И пред бориките ти коленича.

Помогни ми да мина
по пътеките ти
стръмни.