автор: ma_gi

Пак по живите въглени стъпвам...
Кой направи от теб пепелище?

Сред жарава,молитвено тръпнеща,
онемяла,примряла,недишаща,
аз потъвам във транс и отмала
и забравям за време и хищници-
ставам тиха,молитвено бяла,
а в душата ми,сякаш от нищото
никнат спомени-странджанско цветни-
и топят ледове гурбетчийски,
и заглъхва звъна на монетите,
и остава единствено истината,
че по живите въглени стъпвам,
а сърцето не спира да пита,
от тъга по дома неизтръпнало:
"Гората,мамо,дали се разлисти?"