автор: nikolai4o

(безмилостен като часовник)
Пожелах внезапно да съм съвест – черна, колкото тамян.
Исках да убивам самолюбия, да крещя неистово обезжелан.

През пости съм изострен като струна. Тишината ми отказва да мълчи.
Китарата ми плаче недолюбена, а острото във нея все боли ... боли.

Надскочих се да те достигна с поглед. Превърнах се нарочно в стих.
Безмилостен съм днес като часовник. Дори и себе си съвсем убих.

13/06/2007