автор: jonkata

Не чак звездите,
светът мечтаеше да й свали,
във плик със марка да й прати.
Светът във думи да й сътвори -
за него бе по-просто от играчка.

Така надяваше се да я впечатли,
да не задава повече въпроси.

Целуна марката, но не намери плик
така и не можа да го изпрати.

Докато чакаше
тя своя свят във шепи сви,
по утрото гадаеше звездите.

За думите нехаеше, но знаеше,
че трябват й лъжи…
…докато…

Тя писмото не получи!