автор: gorski

Сънувам кладенеца в селския ни двор,
кладенеца - огледало на звездите
и перископ към Долната земя...
Каквито светове видях през него
в детството си с дъх на детелина,
не мога днес да преоткрия
в картини, фотоси и филми,
не ги съзрях от никой самолет.

Коритото сънувам,
коритото за водопоя на конете,
които ме поглеждаха с очите на светци.
Каквато жажда съм видял тогава,
не бе ми писано да видя после,
макар че прелетях и над пустини.
Ето - безнадеждно окуцелият Арап,
връстник, но възмъжал по-бързо,
ме моли да му дам с люцерната надежда.

Сънувам кучето,
видяло в кладенеца облак като котка
и скочило натам с последен лай.
То беше вярно и добро, но късогледо.
Сънувам онова домашно одеяло,
зад което август тайно къпе
юношеското ми тяло.

(1985)