автор: nikolai4o

Жадни, Господи, а очите ни -
отворени храмове, молят се.
Плачат ръцете заплетени,
изподрани нозете ни боси са.

Светлина със свети човеци
донесе ни. И очите болят
заслепени и душата ридае и
моли се, а делата ни - голи ...

Нали ни обичаш, Боже на въпреки?
Нали ще ни вдигнеш окаяни.
По-голи от кости сме, по-никакви
от блудни чеда и от Каин.