автор: vui4o

Обичаща единствено в четвъртък


Не искам да съм твоя Вторник,
един Четвъртък вече ти си имаш.
Копнея да съм оня неповторен
миг, заменящ хиляди години.

Да бъда всеки атом и секунда
във лоното на голото ти тяло,
да те залязвам и да те осъмвам,
сред ласките на тихата си ярост

Да се пречупваш върху мен като вълнА
и върху теб лавинен да се сривам.
Гушни ме! Дните нямат имена,
когато чувстваш се щастлива.

Но ти невярващо ме гледаш.
Тъй дълго все в Четвъртък си живяла.
Обичам те!След всеки ден настъпва следващ.
Богата си с един.Със шест си обедняла!

**********************************************

Съзирам по ръцете си следи.
Кървящи,ужасяващи, но свидни.
Оставени от алените ти коси.
Изгарят ме.Но повече боли,
защото знам, че това са стигми.

***********************************************

Кафе,протегната към теб ръка,
разкъсало небето ято.
Света е низ от мънички неща.
За това изглежда необятен.