автор: StillYourPain

Аз съм си чудовище и ям умиращи звезди.
Разкъсвам с ноктите си полунощна красота.
А в мене нещо още спи.
Но аз не спя.
Аз съм съгрешила нестинарка, но не спирам да танцувам.
Опивам се от погледа на смъртните, незнаещи какво е огън.
Потайни тихи сънища сънувам.
И в тях светът е болен.

Аз съм богиня, разплута от безкрайно обожаване.
Зачерням се във щастието като двулична прелестна вдовица.
Но във съня ми има и сияние.
И аз подир сиянието тичам.

Аз съм създател на милиони светове, изоставила ги в свойта скука.
А ми е съвестно за тях и все им пиша нощни реквиеми.
Но думите насън са толкоз кухи.
И хората се мръщят, а не са засмени.

А практикувам гнусните магически баяния, обрекли всички хора на страдание.
И следват ме безбожните тълпи, жадни за живот и спомени.
А в съня ми все пак има и сияние.
И аз - Жената - ние - Тя - все гоним го.