автор: rimopras

По пътя крачеше унило
една мечта, изцапана в мастило
и в нейната походка плаха,
небрежно някак се четяха
прегръдка бивша, днешна
верига звънка,
парче тъга и слепена усмивка,
една посърнала насмешка,
останала сама навънка
и нещо някога,
ех, някога било игриво...

Помахах й с ръка, но Тя
отмина без да ме познае.
Дали съм остарял или в нощта
тя недовижда...Кой я знае...